ДВЕ ОЧИ

По спомена за твоите очи,

по картата на тайните ни срещи

безименна следа гори,

великата илюзия се мръщи.

В хамбара на съня смутен,

претрупан от лъжи и грешки,

подремва споменът безмълвен и студен,

матиран с ход единствено на пешки.

Безцелните забежки и раздумки

във мимолетен полъх покрай мен

отнасят най-приземните човешки струни,

забулват в неизвестност всеки ден.

Блести росата, хлябът пак горчи,

косите са с издайнически пръски.

Във светлината търсят се отново две очи,

но се догонват само спомените дръзки.