Две очи
ДВЕ ОЧИ
По спомена за твоите очи,
по картата на тайните ни срещи
безименна следа гори,
великата илюзия се мръщи.
В хамбара на съня смутен,
претрупан от лъжи и грешки,
подремва споменът безмълвен и студен,
матиран с ход единствено на пешки.
Безцелните забежки и раздумки
във мимолетен полъх покрай мен
отнасят най-приземните човешки струни,
забулват в неизвестност всеки ден.
Блести росата, хлябът пак горчи,
косите са с издайнически пръски.
Във светлината търсят се отново две очи,
но се догонват само спомените дръзки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Стефанова Всички права запазени
