Две очи
ДВЕ ОЧИ
По спомена за твоите очи,
по картата на тайните ни срещи
безименна следа гори,
великата илюзия се мръщи.
В хамбара на съня смутен,
претрупан от лъжи и грешки,
подремва споменът безмълвен и студен,
матиран с ход единствено на пешки.
Безцелните забежки и раздумки
във мимолетен полъх покрай мен
отнасят най-приземните човешки струни,
забулват в неизвестност всеки ден.
Блести росата, хлябът пак горчи,
косите са с издайнически пръски.
Във светлината търсят се отново две очи,
но се догонват само спомените дръзки.
© Събина Стефанова All rights reserved.
