Отново плача...
За теб,за мен,
за миналото вечно
и бъдещето толкова далечно...
И плача..но какво?
Нищо не променям аз така-
продължавам да правя
всичко,за да съм сама.
Да бъда безразлична,
груба,нетактична,
да ранявам,мислейки,
че побеждавам...
Но кого...кого заблуждавам...?
Няма край на самотата-
пак оставам неразбрана
и за всички аз съм чужда-
да плача просто няма нужда...
Никой няма да види тези сълзи,
никой няма да се вгледа в тези очи....
И пак остават те затворени-
изпълнени с тъга
и удавени в лъжи...
А просто исках някой
да ми помогне да прогледна
и с нежни устни да спаси
мен...и тези две очи...


Но не-няма аз да ги отворя,
защото не искам друг
с тъгата им да отровя...