11 нояб. 2006 г., 11:47

Две очи... 

  Поэзия
4.0 / 1
591 0 1
Отново плача...
За теб,за мен,
за миналото вечно
и бъдещето толкова далечно...
И плача..но какво?
Нищо не променям аз така-
продължавам да правя
всичко,за да съм сама.
Да бъда безразлична,
груба,нетактична,
да ранявам,мислейки,
че побеждавам...
Но кого...кого заблуждавам...?
Няма край на самотата-
пак оставам неразбрана
и за всички аз съм чужда-
да плача просто няма нужда...
Никой няма да види тези сълзи,
никой няма да се вгледа в тези очи....
И пак остават те затворени-
изпълнени с тъга
и удавени в лъжи...
А просто исках някой
да ми помогне да прогледна
и с нежни устни да спаси
мен...и тези две очи...


Но не-няма аз да ги отворя,
защото не искам друг
с тъгата им да отровя...

© Анна Адамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога май нараняваме само себе си!!! Ще ти помогнат, ако позволиш само
Предложения