Поплачи си, мила, ще олекне.
Затвори очи и помисли
какво загуби и спечели,
защо сърцето все кърви.
Плачат твоите очи -
две очи красиви,
рониш топлите сълзи -
бисерни сълзи, горчиви.
Мрачна, твоята душа
негодува и се мята,
сякаш свърши песента,
песен недопята.
Пъпка роза в бял воал
е забулена самотна,
някъде далече там,
чакаща мечтата.
© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados
Поздрави за тъжната лирическа
и за нейната талантлива авторка!
БЪДИ!