Поплачи си, мила, ще олекне.
Затвори очи и помисли
какво загуби и спечели,
защо сърцето все кърви.
Плачат твоите очи -
две очи красиви,
рониш топлите сълзи -
бисерни сълзи, горчиви.
Мрачна, твоята душа
негодува и се мята,
сякаш свърши песента,
песен недопята.
Пъпка роза в бял воал
е забулена самотна,
някъде далече там,
чакаща мечтата.
© Маргарита Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
