s7r (Валери Шуманов)
256 444
21 ene 2008, 6:38

Две очи ме гледат в тишината 

  Poesía
867 0 15
Не искам никой лампата да светва!
Тази вечер ще остана сам.
Със завивка от печал ще се наметна
и от мъката си ще направя знаме -
та поне да видят хората до мене,
че нещо черно мойте сили трови.
Че душата ми от болка стене, стене,
сякаш поразена от олово.
Не! Не светвай лампата проклета!
Тази нощ животът ми е храм.
Тежи ми тоз товар на раменете ми
и няма на кого да го раздам.
Че пламъкът във мен едва мъждука,
когато ме оставят без мечти.
Забравен в самотата си, ей тука,
си мисля пак за нейните очи.
За тез очи, от които преди време
сърцето ми от лед се разтопи -
забравило за тежкото си бреме,
забравило нещастните си дни.
... Нощем две очи ме гледат в тишината,
търсещи лицето ми във здрача.
Не светвай нищо! Само в тъмнината,
няма да ме видят те, че плача...

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??