yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
2 jul 2017, 20:51

Две очи замечтани 

  Poesía » De amor, Verso libre
463 1 8

В моята младост разпиляна

аз търсих само теб.

Да се вгледаш в дълбоките рани,

а ти, с твоята мъдрост,

да ги изпълниш с любов.

Не си очаквал ти съдба такава.

Аз не чаках този Божи дар.

Но съдбата решила е друго-

разпалена любов до лудост.

Предлагам да спреш ветровете

с ръце и гърдите мъжки,

да не угасва огъня разпален.

Ако угасне, угасвам и аз.

Силните жени са като птиците-

вечер уморени сълзи ронят.

Виждал ли си как плаче силната жена

осъдена на вечна самота?

Любов дарява, но любов не проси.

Затова обичай ме.!

Да се разнася топлината ми,

а не наказана, до болка да обичам.

Ще изляза от ъгъла на живота,

ще достигна топлината ти нежна

и открила две очи замечтани

да опозная искам твоя свят.

Да живея щуро, а не да спирам,

в тялото си да усетя любовта.

Тя живее във всяка  моя клетка

и в сърцата ни изпълнени с обич дръзка.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??