Две очи замечтани
В моята младост разпиляна
аз търсих само теб.
Да се вгледаш в дълбоките рани,
а ти, с твоята мъдрост,
да ги изпълниш с любов.
Не си очаквал ти съдба такава.
Аз не чаках този Божи дар.
Но съдбата решила е друго-
разпалена любов до лудост.
Предлагам да спреш ветровете
с ръце и гърдите мъжки,
да не угасва огъня разпален.
Ако угасне, угасвам и аз.
Силните жени са като птиците-
вечер уморени сълзи ронят.
Виждал ли си как плаче силната жена
осъдена на вечна самота?
Любов дарява, но любов не проси.
Затова обичай ме.!
Да се разнася топлината ми,
а не наказана, до болка да обичам.
Ще изляза от ъгъла на живота,
ще достигна топлината ти нежна
и открила две очи замечтани
да опозная искам твоя свят.
Да живея щуро, а не да спирам,
в тялото си да усетя любовта.
Тя живее във всяка моя клетка
и в сърцата ни изпълнени с обич дръзка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
