12 may 2013, 9:56

Две птички

839 0 0

Седя в скучния час с очакването да свърши.

Докато си говори учителката, 

забелязах две красиви бели Птички.

Виждах как ми се смееха и усещах, 

че едната ме вика при тях.

Охх, искам да съм птичка малка, свободна. 

Искам да летя!  Искам да съм свободен като птица!

Искам да летя навсякъде, където искам!

Да се кача на високо, високо,  но уви, чух как би звънецът

и птичките си заминаха 

и аз трябваше да се приготвям за другия час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....