12 мая 2013 г., 09:56

Две птички

835 0 0

Седя в скучния час с очакването да свърши.

Докато си говори учителката, 

забелязах две красиви бели Птички.

Виждах как ми се смееха и усещах, 

че едната ме вика при тях.

Охх, искам да съм птичка малка, свободна. 

Искам да летя!  Искам да съм свободен като птица!

Искам да летя навсякъде, където искам!

Да се кача на високо, високо,  но уви, чух как би звънецът

и птичките си заминаха 

и аз трябваше да се приготвям за другия час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...