12 мая 2013 г., 09:56

Две птички

838 0 0

Седя в скучния час с очакването да свърши.

Докато си говори учителката, 

забелязах две красиви бели Птички.

Виждах как ми се смееха и усещах, 

че едната ме вика при тях.

Охх, искам да съм птичка малка, свободна. 

Искам да летя!  Искам да съм свободен като птица!

Искам да летя навсякъде, където искам!

Да се кача на високо, високо,  но уви, чух как би звънецът

и птичките си заминаха 

и аз трябваше да се приготвям за другия час.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...