12.05.2013 г., 9:56

Две птички

831 0 0

Седя в скучния час с очакването да свърши.

Докато си говори учителката, 

забелязах две красиви бели Птички.

Виждах как ми се смееха и усещах, 

че едната ме вика при тях.

Охх, искам да съм птичка малка, свободна. 

Искам да летя!  Искам да съм свободен като птица!

Искам да летя навсякъде, където искам!

Да се кача на високо, високо,  но уви, чух как би звънецът

и птичките си заминаха 

и аз трябваше да се приготвям за другия час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...