12.05.2013 г., 9:56

Две птички

834 0 0

Седя в скучния час с очакването да свърши.

Докато си говори учителката, 

забелязах две красиви бели Птички.

Виждах как ми се смееха и усещах, 

че едната ме вика при тях.

Охх, искам да съм птичка малка, свободна. 

Искам да летя!  Искам да съм свободен като птица!

Искам да летя навсякъде, където искам!

Да се кача на високо, високо,  но уви, чух как би звънецът

и птичките си заминаха 

и аз трябваше да се приготвям за другия час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....