Две птички
Родиха се под нашта стрЯха
две птички малки и добри.
И будни бяха, и растяха-
ковяха своите съдби.
Играха си добре и двете.
Учеха се да летят.
Избираха си цветовете
и учеха се да пестят.
Но дОйде ден и отлетяха...
Остана стрЯхата сама.
И дните сякаш остаряха
с узрялата навън асма.
Останахме сами с жената-
напуснаха ни две сърца.
И към лъча на светлината
летят и двете ни деца.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
