11.10.2016 г., 16:44

Две птички

435 0 5

Родиха се под нашта стрЯха

две птички малки и добри.

И будни бяха, и растяха-

ковяха своите съдби.

 

Играха си добре и двете.

Учеха се да летят.

Избираха си цветовете

и учеха се да пестят.

 

Но дОйде ден и отлетяха...

Остана стрЯхата сама.

И дните сякаш остаряха

с узрялата навън асма.

 

Останахме сами с жената-

напуснаха ни две сърца.

И към лъча на светлината

летят и двете ни деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...