Родиха се под нашта стрЯха
две птички малки и добри.
И будни бяха, и растяха-
ковяха своите съдби.
Играха си добре и двете.
Учеха се да летят.
Избираха си цветовете
и учеха се да пестят.
Но дОйде ден и отлетяха...
Остана стрЯхата сама.
И дните сякаш остаряха
с узрялата навън асма.
Останахме сами с жената-
напуснаха ни две сърца.
И към лъча на светлината
летят и двете ни деца.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
