/на децата ми/
Търся, търся те пак светлина -
път, запял в очите ми,
път към звездна, мечтана страна,
в която да се връщам след скитане.
Но защо тази песен се губи
и в душата ми често е тихо -
до безверие тихо, до лудост,
от която тъй тежко се диша?
Не, не ми отговаряй, аз мога -
дори на бездишие обречена -
да чакам, посяла под свода ...