ДВЕ СЛЪНЦА
1.1K
0
1
/на децата ми/
Търся, търся те пак светлина -
път, запял в очите ми,
път към звездна, мечтана страна,
в която да се връщам след скитане.
Но защо тази песен се губи
и в душата ми често е тихо -
до безверие тихо, до лудост,
от която тъй тежко се диша?
Не, не ми отговаряй, аз мога -
дори на бездишие обречена -
да чакам, посяла под свода
две слънца, обещали ми вечност!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados
