ДВЕ СЛЪНЦА

1 jul 2007, 8:54

Poesía

776 0 1

/на децата ми/

Търся, търся те пак светлина -

път, запял в очите ми,

път към звездна, мечтана страна,

в която да се връщам след скитане.

Но защо тази песен се губи

и в душата ми често е тихо -

до безверие тихо, до лудост,

от която тъй тежко се диша?

Не, не ми отговаряй, аз мога -

дори на бездишие обречена -

да чакам, посяла под свода

две слънца, обещали ми вечност!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-02T13:36:09+03:00

Дори, чудесна си ! -усмивка за теб и твоите слънца!