dori_ef (Дора Ефтимова) dori_ef (Дора Ефтимова)
2 49
Jul 1, 2007, 8:54 AM

ДВЕ СЛЪНЦА

  Poetry
1K 0 1
 

                      /на децата ми/


Търся, търся те пак светлина -

път, запял в очите ми,

път към звездна, мечтана страна,

в която да се връщам след скитане.


Но защо тази песен се губи

и в душата ми често е тихо -

до безверие тихо, до лудост,

от която тъй тежко се диша?


Не, не ми отговаряй, аз мога -

дори на бездишие обречена -

да чакам, посяла под свода

две слънца, обещали ми вечност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0