18 sept 2012, 10:43

Две сме

  Poesía
1.2K 0 1

                  Едната по детски щастлива,

                  шумна и обичлива,

                  смехът ù свободно се излива 

                  и като слънце 

                  всичко наоколо облива.

 

                  Другата с болка живее 

                  и за радост да помисли не смее,

                  все проблеми решава,

                  пътища трънливи проправя,

                  сериозна и дръзка,

                  в живота не намира връзка.

                 

                 Страх ли е? Не зная...

                 но смея да призная,

                 че двете съберат ли се,

                 светът по-хубав става!

 

                  Бонка Василева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бонка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...