17 nov 2008, 7:51

Две стихии

747 0 2

Сърцето ми разбито е,

ранено от любов кърви,

че мъката му пречи все

към тебе то да се стреми.

Душа политнала в мечти,

на път към твоята душа,

но болката я все държи

далеч от теб във самота...

И както гневно в бурни дни

развихрилото се море

надига яростни вълни

небето сиво да сломи.

Така във моята душа

се борят вечно две стихии:

любов и мрачната тъга

         от много ранни младини...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за откровението!!!
    Хубав стих, хареса ми!
    Прегръдка!
  • " Така във моята душа
    се борят вечно две стихии:
    любов и мрачната тъга"-за да няма вечна борба, дай път на любовта...
    Поздрави за откровенния стих!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...