17 nov 2008, 7:51

Две стихии

752 0 2

Сърцето ми разбито е,

ранено от любов кърви,

че мъката му пречи все

към тебе то да се стреми.

Душа политнала в мечти,

на път към твоята душа,

но болката я все държи

далеч от теб във самота...

И както гневно в бурни дни

развихрилото се море

надига яростни вълни

небето сиво да сломи.

Така във моята душа

се борят вечно две стихии:

любов и мрачната тъга

         от много ранни младини...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за откровението!!!
    Хубав стих, хареса ми!
    Прегръдка!
  • " Така във моята душа
    се борят вечно две стихии:
    любов и мрачната тъга"-за да няма вечна борба, дай път на любовта...
    Поздрави за откровенния стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...