17 нояб. 2008 г., 07:51

Две стихии

751 0 2

Сърцето ми разбито е,

ранено от любов кърви,

че мъката му пречи все

към тебе то да се стреми.

Душа политнала в мечти,

на път към твоята душа,

но болката я все държи

далеч от теб във самота...

И както гневно в бурни дни

развихрилото се море

надига яростни вълни

небето сиво да сломи.

Така във моята душа

се борят вечно две стихии:

любов и мрачната тъга

         от много ранни младини...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за откровението!!!
    Хубав стих, хареса ми!
    Прегръдка!
  • " Така във моята душа
    се борят вечно две стихии:
    любов и мрачната тъга"-за да няма вечна борба, дай път на любовта...
    Поздрави за откровенния стих!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...