17 нояб. 2008 г., 07:51

Две стихии

746 0 2

Сърцето ми разбито е,

ранено от любов кърви,

че мъката му пречи все

към тебе то да се стреми.

Душа политнала в мечти,

на път към твоята душа,

но болката я все държи

далеч от теб във самота...

И както гневно в бурни дни

развихрилото се море

надига яростни вълни

небето сиво да сломи.

Така във моята душа

се борят вечно две стихии:

любов и мрачната тъга

         от много ранни младини...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за откровението!!!
    Хубав стих, хареса ми!
    Прегръдка!
  • " Така във моята душа
    се борят вечно две стихии:
    любов и мрачната тъга"-за да няма вечна борба, дай път на любовта...
    Поздрави за откровенния стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...