Сърцето ми разбито е,
ранено от любов кърви,
че мъката му пречи все
към тебе то да се стреми.
Душа политнала в мечти,
на път към твоята душа,
но болката я все държи
далеч от теб във самота...
И както гневно в бурни дни
развихрилото се море
надига яростни вълни
небето сиво да сломи.
Така във моята душа
се борят вечно две стихии:
любов и мрачната тъга
от много ранни младини...© Христо Оджаков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
