17.11.2008 г., 7:51

Две стихии

744 0 2

Сърцето ми разбито е,

ранено от любов кърви,

че мъката му пречи все

към тебе то да се стреми.

Душа политнала в мечти,

на път към твоята душа,

но болката я все държи

далеч от теб във самота...

И както гневно в бурни дни

развихрилото се море

надига яростни вълни

небето сиво да сломи.

Така във моята душа

се борят вечно две стихии:

любов и мрачната тъга

         от много ранни младини...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за откровението!!!
    Хубав стих, хареса ми!
    Прегръдка!
  • " Така във моята душа
    се борят вечно две стихии:
    любов и мрачната тъга"-за да няма вечна борба, дай път на любовта...
    Поздрави за откровенния стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...