Две странни души
(посветено на Sirius)Двама странника се срещат на прага на самотата.
Две различни съдби се преплитат в думи.
Ражда се поезията, даряваща светлина.
Тази светлина ти дарявам тук и сега и с нея изгарям в нощта.
Изгряват две звезди, те са нашите звезди.
Непознати две съдби, две бродещи души.
Плаваме с думи и слова и се скитаме самотни на тази земя.
Протягаш ти ръка към неизвестността и се срещаме на брега.
Морето отмило нашите сърца и ги дарило с невиността.
Сълзите ни се сливат една в друга, а лицата ни сияят в тъмнината.
Нека това сияние бъде неугасващо съзвездие, където се срещат
толкова чисти души.
Нека водата утоли жаждата за истина и намокри напуканите ни устни.
И чистота се слива в двама странника и се ражда толкова много красота.
АЗ увивам твоите рани в коприна, за да залича своите с кадифе.
Аз не участвам никъде с никого аз, някъде сам стоя.
Там стоиш и ти...
© Бен Ар Todos los derechos reservados
лишен съм от тях... Никой не ми е посвещавал стих... НИКОЙ... И искам тук на тези редове да се опитам да претворя чувството... ДОСЕГ... Магичен... Неземен... отвъд ДУМИ... пясък посипан в безкрая... туптящо сърце... едно огряно от Мъдрост и Самота лице...
... ТВОЕТО