Две странни души

               Двама странника се срещат на прага на самотата.

               Две различни съдби се преплитат в думи.

               Ражда се поезията, даряваща светлина.

               Тази светлина ти дарявам тук и сега и с нея изгарям в нощта.

              Изгряват две звезди, те са нашите звезди.

              Непознати две съдби, две бродещи души.

              Плаваме с думи и слова и се скитаме самотни на тази земя.

              Протягаш ти ръка към неизвестността и се срещаме на брега.

             Морето отмило нашите сърца и ги дарило с невиността.

             Сълзите ни се сливат една в друга, а лицата ни сияят в тъмнината.

             Нека това сияние бъде неугасващо съзвездие, където се срещат 

                                               толкова чисти души.
            Нека водата утоли жаждата за истина и намокри напуканите ни устни.

           И чистота се слива в двама странника и се ражда толкова много красота.

           АЗ увивам твоите рани в коприна, за да залича своите с кадифе.

           Аз не участвам никъде с никого аз, някъде сам стоя.

                                     Там стоиш и ти...