2.07.2007 г., 23:45

Две странни души

664 0 2

                                             Две странни души

                                           (посветено на Sirius)

               Двама странника се срещат на прага на самотата.

               Две различни съдби се преплитат в думи.

               Ражда се поезията, даряваща светлина.

               Тази светлина ти дарявам тук и сега и с нея изгарям в нощта.


              Изгряват две звезди, те са нашите звезди.

              Непознати две съдби, две бродещи души.

              Плаваме с думи и слова и се скитаме самотни на тази земя.

              Протягаш ти ръка към неизвестността и се срещаме на брега.


             Морето отмило нашите сърца и ги дарило с невиността.

             Сълзите ни се сливат една в друга, а лицата ни сияят в тъмнината.

             Нека това сияние бъде неугасващо съзвездие, където се срещат 

                                               толкова чисти души.
            Нека водата утоли жаждата за истина и намокри напуканите ни устни.


           И чистота се слива в двама странника и се ражда толкова много красота.

           АЗ увивам твоите рани в коприна, за да залича своите с кадифе.

           Аз не участвам никъде с никого аз, някъде сам стоя.

                                     Там стоиш и ти...

    

             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз... този път ще загърбя в този коментар... Играта на думи... защото
    лишен съм от тях... Никой не ми е посвещавал стих... НИКОЙ... И искам тук на тези редове да се опитам да претворя чувството... ДОСЕГ... Магичен... Неземен... отвъд ДУМИ... пясък посипан в безкрая... туптящо сърце... едно огряно от Мъдрост и Самота лице...
    ... ТВОЕТО
  • Поздравления!Страхотно е!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...