2 июл. 2007 г., 23:45

Две странни души

662 0 2

                                             Две странни души

                                           (посветено на Sirius)

               Двама странника се срещат на прага на самотата.

               Две различни съдби се преплитат в думи.

               Ражда се поезията, даряваща светлина.

               Тази светлина ти дарявам тук и сега и с нея изгарям в нощта.


              Изгряват две звезди, те са нашите звезди.

              Непознати две съдби, две бродещи души.

              Плаваме с думи и слова и се скитаме самотни на тази земя.

              Протягаш ти ръка към неизвестността и се срещаме на брега.


             Морето отмило нашите сърца и ги дарило с невиността.

             Сълзите ни се сливат една в друга, а лицата ни сияят в тъмнината.

             Нека това сияние бъде неугасващо съзвездие, където се срещат 

                                               толкова чисти души.
            Нека водата утоли жаждата за истина и намокри напуканите ни устни.


           И чистота се слива в двама странника и се ражда толкова много красота.

           АЗ увивам твоите рани в коприна, за да залича своите с кадифе.

           Аз не участвам никъде с никого аз, някъде сам стоя.

                                     Там стоиш и ти...

    

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз... този път ще загърбя в този коментар... Играта на думи... защото
    лишен съм от тях... Никой не ми е посвещавал стих... НИКОЙ... И искам тук на тези редове да се опитам да претворя чувството... ДОСЕГ... Магичен... Неземен... отвъд ДУМИ... пясък посипан в безкрая... туптящо сърце... едно огряно от Мъдрост и Самота лице...
    ... ТВОЕТО
  • Поздравления!Страхотно е!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...