contessa (Светла Асенова) contessa (Светла Асенова)
41 226
16 ene 2020, 23:22

Две-три капчици "Мерло"

2K 10 34

Две-три капчици "Мерло"

/виланел/

 

 

Сън ли всичко е било?

Търся под небето кът...

Две-три капчици "Мерло"...

 

Клена с тънко е стъбло,

трепка с листи в сладка смърт...

Сън ли всичко е било?

 

Ти си в моето легло,

стичат се по мойта гръд

две-три капчици "Мерло"...

 

Аз съм в мекото кресло,

нека минем с теб отвъд...

Сън ли всичко е било?

 

Галиш ме, като с крило,

тръпне в плам немирна плът...

Две-три капчици "Мерло"...

 

За да свърши туй тегло

питам се, за кой ли път...

Сън ли всичко е било?

Две-три капчици "Мерло"...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    А помните ли, как веднъж,
    когато пак пред мене бяхте...
    Над нас валеше летен дъжд,
    а Вий с очи почти ме обладахте... 😋
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Ще дойда аз в съня ти сред прохлада
    и пламенно ще те обвия с две ръце...
    И чувствайки безмилостна наслада
    по теб ще мина сякаш съм перце... 😋
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    И в тази тъй красива нощ
    с отрада виждам този свят...
    Ще се отдам на твойта мощ
    и цяла ще съм само цвят... 😋

    Поласкана съм...
    Толкова съм поласкана...
    Нямам думи...
    Чета и си препрочитам нещата, които написа днес за мен и цялата грея...
    Правиш вълшебства с думите...
    И с формите...
    Много си добър...
    А си толкова скромен... 🙂
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Безжичен, толкова се радвам да те видя тук отново...
    Благодаря ти!
    А ти, Маестро... 🙂
    Ти ме докосваш...
    Цялата... 😋
    По - късничко ще ти напиша нещо и аз...
  • Bezzhichen (Безжичен)
    Bezzhichen (Безжичен)
    Нектарът и амброзията в древната, но и днешна Велика България носят магичното име "Мерло". И пак прочетох с най-голямо удоволствие!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0