16 янв. 2020 г., 23:22

Две-три капчици "Мерло"

2K 10 34

Две-три капчици "Мерло"

/виланел/

 

 

Сън ли всичко е било?

Търся под небето кът...

Две-три капчици "Мерло"...

 

Клена с тънко е стъбло,

трепка с листи в сладка смърт...

Сън ли всичко е било?

 

Ти си в моето легло,

стичат се по мойта гръд

две-три капчици "Мерло"...

 

Аз съм в мекото кресло,

нека минем с теб отвъд...

Сън ли всичко е било?

 

Галиш ме, като с крило,

тръпне в плам немирна плът...

Две-три капчици "Мерло"...

 

За да свърши туй тегло

питам се, за кой ли път...

Сън ли всичко е било?

Две-три капчици "Мерло"...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А помните ли, как веднъж,
    когато пак пред мене бяхте...
    Над нас валеше летен дъжд,
    а Вий с очи почти ме обладахте... 😋
  • Ще дойда аз в съня ти сред прохлада
    и пламенно ще те обвия с две ръце...
    И чувствайки безмилостна наслада
    по теб ще мина сякаш съм перце... 😋
  • И в тази тъй красива нощ
    с отрада виждам този свят...
    Ще се отдам на твойта мощ
    и цяла ще съм само цвят... 😋

    Поласкана съм...
    Толкова съм поласкана...
    Нямам думи...
    Чета и си препрочитам нещата, които написа днес за мен и цялата грея...
    Правиш вълшебства с думите...
    И с формите...
    Много си добър...
    А си толкова скромен... 🙂
  • Безжичен, толкова се радвам да те видя тук отново...
    Благодаря ти!
    А ти, Маестро... 🙂
    Ти ме докосваш...
    Цялата... 😋
    По - късничко ще ти напиша нещо и аз...
  • Нектарът и амброзията в древната, но и днешна Велика България носят магичното име "Мерло". И пак прочетох с най-голямо удоволствие!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...