16.01.2020 г., 23:22

Две-три капчици "Мерло"

2K 10 34

Две-три капчици "Мерло"

/виланел/

 

 

Сън ли всичко е било?

Търся под небето кът...

Две-три капчици "Мерло"...

 

Клена с тънко е стъбло,

трепка с листи в сладка смърт...

Сън ли всичко е било?

 

Ти си в моето легло,

стичат се по мойта гръд

две-три капчици "Мерло"...

 

Аз съм в мекото кресло,

нека минем с теб отвъд...

Сън ли всичко е било?

 

Галиш ме, като с крило,

тръпне в плам немирна плът...

Две-три капчици "Мерло"...

 

За да свърши туй тегло

питам се, за кой ли път...

Сън ли всичко е било?

Две-три капчици "Мерло"...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А помните ли, как веднъж,
    когато пак пред мене бяхте...
    Над нас валеше летен дъжд,
    а Вий с очи почти ме обладахте... 😋
  • Ще дойда аз в съня ти сред прохлада
    и пламенно ще те обвия с две ръце...
    И чувствайки безмилостна наслада
    по теб ще мина сякаш съм перце... 😋
  • И в тази тъй красива нощ
    с отрада виждам този свят...
    Ще се отдам на твойта мощ
    и цяла ще съм само цвят... 😋

    Поласкана съм...
    Толкова съм поласкана...
    Нямам думи...
    Чета и си препрочитам нещата, които написа днес за мен и цялата грея...
    Правиш вълшебства с думите...
    И с формите...
    Много си добър...
    А си толкова скромен... 🙂
  • Безжичен, толкова се радвам да те видя тук отново...
    Благодаря ти!
    А ти, Маестро... 🙂
    Ти ме докосваш...
    Цялата... 😋
    По - късничко ще ти напиша нещо и аз...
  • Нектарът и амброзията в древната, но и днешна Велика България носят магичното име "Мерло". И пак прочетох с най-голямо удоволствие!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...