16.01.2020 г., 23:22

Две-три капчици "Мерло"

2K 10 34

Две-три капчици "Мерло"

/виланел/

 

 

Сън ли всичко е било?

Търся под небето кът...

Две-три капчици "Мерло"...

 

Клена с тънко е стъбло,

трепка с листи в сладка смърт...

Сън ли всичко е било?

 

Ти си в моето легло,

стичат се по мойта гръд

две-три капчици "Мерло"...

 

Аз съм в мекото кресло,

нека минем с теб отвъд...

Сън ли всичко е било?

 

Галиш ме, като с крило,

тръпне в плам немирна плът...

Две-три капчици "Мерло"...

 

За да свърши туй тегло

питам се, за кой ли път...

Сън ли всичко е било?

Две-три капчици "Мерло"...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А помните ли, как веднъж,
    когато пак пред мене бяхте...
    Над нас валеше летен дъжд,
    а Вий с очи почти ме обладахте... 😋
  • Ще дойда аз в съня ти сред прохлада
    и пламенно ще те обвия с две ръце...
    И чувствайки безмилостна наслада
    по теб ще мина сякаш съм перце... 😋
  • И в тази тъй красива нощ
    с отрада виждам този свят...
    Ще се отдам на твойта мощ
    и цяла ще съм само цвят... 😋

    Поласкана съм...
    Толкова съм поласкана...
    Нямам думи...
    Чета и си препрочитам нещата, които написа днес за мен и цялата грея...
    Правиш вълшебства с думите...
    И с формите...
    Много си добър...
    А си толкова скромен... 🙂
  • Безжичен, толкова се радвам да те видя тук отново...
    Благодаря ти!
    А ти, Маестро... 🙂
    Ти ме докосваш...
    Цялата... 😋
    По - късничко ще ти напиша нещо и аз...
  • Нектарът и амброзията в древната, но и днешна Велика България носят магичното име "Мерло". И пак прочетох с най-голямо удоволствие!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...