30 abr 2008, 20:24

Две заченати в любов слънца...

787 0 10
 

Изгаря ме... Не искам да се случи...

По-тъжна стана тъжната игра...

Така и не успяхме да научим

след кой валеж да минем под дъга...

 

Долита глас - на шепнати желания...

... на стихове, бълнувани и в сън....

... и ехото от шумните пристанища...

... от онзи бряг - гнездо за теб и мен.

 

Опазвах кълна. Исках да порасне.

С гръдта си го закрилях. И с кръвта...

Разказвах му за острови на щастие...

С дъха си го затоплях и в студа.

 

Дойде красиво в мойта топла есен...

От птичка изтъркулнато зрънце...

 

Обичам те! Излях го в нежни песни -

за две заченати в любов слънца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Препрочетох го няколко пъти...Прекрасен стих!!!
  • О, Люси, с такава любов е заченат този стих! Огря душата ми! Благодаря!
  • Да, това е най-важният момент, който трябва да улучим... За да има небе за птиците...
    Благодаря ти, мила Ани! Слънчеви поздрави за теб!
  • "Така и не успяхме да научим
    след кой валеж да минем под дъга..."

    Мисля, че този урок е най-трудния, въпреки обичта.
    Поздрав за хубавия стих!



  • Благодаря ти, мила Рени! Радвам се, че хареса!
    ---------
    Благодаря ти за искрените думи, Ели! Както винаги си чудесна!
    Поздрави и прегръдки!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...