Apr 30, 2008, 8:24 PM

Две заченати в любов слънца...

  Poetry » Love
785 0 10
 

Изгаря ме... Не искам да се случи...

По-тъжна стана тъжната игра...

Така и не успяхме да научим

след кой валеж да минем под дъга...

 

Долита глас - на шепнати желания...

... на стихове, бълнувани и в сън....

... и ехото от шумните пристанища...

... от онзи бряг - гнездо за теб и мен.

 

Опазвах кълна. Исках да порасне.

С гръдта си го закрилях. И с кръвта...

Разказвах му за острови на щастие...

С дъха си го затоплях и в студа.

 

Дойде красиво в мойта топла есен...

От птичка изтъркулнато зрънце...

 

Обичам те! Излях го в нежни песни -

за две заченати в любов слънца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Препрочетох го няколко пъти...Прекрасен стих!!!
  • О, Люси, с такава любов е заченат този стих! Огря душата ми! Благодаря!
  • Да, това е най-важният момент, който трябва да улучим... За да има небе за птиците...
    Благодаря ти, мила Ани! Слънчеви поздрави за теб!
  • "Така и не успяхме да научим
    след кой валеж да минем под дъга..."

    Мисля, че този урок е най-трудния, въпреки обичта.
    Поздрав за хубавия стих!



  • Благодаря ти, мила Рени! Радвам се, че хареса!
    ---------
    Благодаря ти за искрените думи, Ели! Както винаги си чудесна!
    Поздрави и прегръдки!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...