Две заченати в любов слънца...
Изгаря ме... Не искам да се случи...
По-тъжна стана тъжната игра...
Така и не успяхме да научим
след кой валеж да минем под дъга...
Долита глас - на шепнати желания...
... на стихове, бълнувани и в сън....
... и ехото от шумните пристанища...
... от онзи бряг - гнездо за теб и мен.
Опазвах кълна. Исках да порасне.
С гръдта си го закрилях. И с кръвта...
Разказвах му за острови на щастие...
С дъха си го затоплях и в студа.
Дойде красиво в мойта топла есен...
От птичка изтъркулнато зрънце...
Обичам те! Излях го в нежни песни -
за две заченати в любов слънца...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Билярска Все права защищены
