mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
15 oct 2007, 9:03

Две зодии - скорпион и... ухапаните 

  Poesía
910 0 5

До вчера бях обичана, усещах се щастлива,
а днес кърви душата ми, същинска рана жива.
От близък наранена е, и много ми е мъчно, 
да беше чужд - иди-дойди, а то - отрова жлъчна...

Защото знам - децата могат да са и жестоки,
и могат да ти създадат и нерви, и тревоги.
Но май загубила съм моженето си да се владея,
и да се защитавам само с думи, не умея.

Така ми натежа, че реших да си изплача
емоциите мои - но не е лека задача...
Навярно ще ме разбере, но някога, когато
се случи да я наранят със думички децата й.

Не й го пожелавам, ала май е неизбежно
децата да раняват с думи, при това небрежно,

така че, сякаш нищо важно думите не значат -
а те са тежки, затова след тях душите плачат...

Сега ще ми олекне, чак до другата отрова
на мойта скорпионка и атаката й нова.
Кога ще е това и защо - съвсем не зная,
но надявам се да свърши пубертетът най-накрая!

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защото много обичаме децата си ,
    затова толкова ни боли.И те ни обичат.
    Спокойно, защото казват -големи деца,
    големи дертове. И е вярно.С много обич.
  • Така е, даже и не помня защо се възмутих толкова, но написвайки го ми олекна...
  • Добре,че всичко се забравя...
    Добре,че майките прощават...
    Добре,че времето лекува
    и живи сме,докато се вълнуваме...
  • Е да,младите сме така..навярно след време и ние ще осъзнаем каква отговорност е да бъдеш родител..Но не всичко може да се оправдае с пубертета..Трябва подход,може би..Инакбраво,добре се е получило!
  • мдааа...думите раняват...но пък болките каляват...
Propuestas
: ??:??