Две зодии - скорпион и... ухапаните
До вчера бях обичана, усещах се щастлива,
а днес кърви душата ми, същинска рана жива.
От близък наранена е, и много ми е мъчно,
да беше чужд - иди-дойди, а то - отрова жлъчна...
Защото знам - децата могат да са и жестоки,
и могат да ти създадат и нерви, и тревоги.
Но май загубила съм моженето си да се владея,
и да се защитавам само с думи, не умея.
Така ми натежа, че реших да си изплача
емоциите мои - но не е лека задача...
Навярно ще ме разбере, но някога, когато
се случи да я наранят със думички децата й.
Не й го пожелавам, ала май е неизбежно
децата да раняват с думи, при това небрежно,така че, сякаш нищо важно думите не значат -
а те са тежки, затова след тях душите плачат...
Сега ще ми олекне, чак до другата отрова
на мойта скорпионка и атаката й нова.
Кога ще е това и защо - съвсем не зная,
но надявам се да свърши пубертетът най-накрая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
