Две зодии - скорпион и... ухапаните
До вчера бях обичана, усещах се щастлива,
а днес кърви душата ми, същинска рана жива.
От близък наранена е, и много ми е мъчно,
да беше чужд - иди-дойди, а то - отрова жлъчна...
Защото знам - децата могат да са и жестоки,
и могат да ти създадат и нерви, и тревоги.
Но май загубила съм моженето си да се владея,
и да се защитавам само с думи, не умея.
Така ми натежа, че реших да си изплача
емоциите мои - но не е лека задача...
Навярно ще ме разбере, но някога, когато
се случи да я наранят със думички децата й.
Не й го пожелавам, ала май е неизбежно
децата да раняват с думи, при това небрежно,така че, сякаш нищо важно думите не значат -
а те са тежки, затова след тях душите плачат...
Сега ще ми олекне, чак до другата отрова
на мойта скорпионка и атаката й нова.
Кога ще е това и защо - съвсем не зная,
но надявам се да свърши пубертетът най-накрая!
© Мария Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, даже и не помня защо се възмутих толкова, но написвайки го ми олекна...
-
Добре,че всичко се забравя...
Добре,че майките прощават...
Добре,че времето лекува
и живи сме,докато се вълнуваме... -
Е да,младите сме така..навярно след време и ние ще осъзнаем каква отговорност е да бъдеш родител..Но не всичко може да се оправдае с пубертета..Трябва подход,може би..Инакбраво,добре се е получило!
-
мдааа...думите раняват...но пък болките каляват...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
затова толкова ни боли.И те ни обичат.
Спокойно, защото казват -големи деца,
големи дертове. И е вярно.С много обич.