Двете ризи
Извадих на показ мръсните си ризи
и аз, като своите трудови братя.
Миришат... от пот и вкиснато подгизнали.
Една и съща нали ни е съдбата.
Препираме ги все, в почивните си дни,
но мирисът на кървав пот остава...
Стараем се да бъдем спретнати дори,
но тежкият им аромат ни задушава.
Направил ни е Бог от кал, от глина,
с безсмъртния си дъх живота ни е дал...
От где да знае Той, че някоя гадина ...