Двете ризи
Двете ризи
Извадих на показ мръсните си ризи
и аз, като своите трудови братя.
Миришат... от пот и вкиснато подгизнали.
Една и съща нали ни е съдбата.
Препираме ги все, в почивните си дни,
но мирисът на кървав пот остава...
Стараем се да бъдем спретнати дори,
но тежкият им аромат ни задушава.
Направил ни е Бог от кал, от глина,
с безсмъртния си дъх живота ни е дал...
От где да знае Той, че някоя гадина
помия във пръстта за глината излял.
Затова някои Души миришат,
макар облечени във ризи от коприна...
Коментарът е за вас... не е излишен!
А аз ще препера пак ризата си синя...
.............................................................
Да се изцапаш нивга не е късно
на живота по пътищата криви...
Но едно е ризите ти да са "мръсни",
а съвсем друго е да са "кирливи"...
© Пламен Капинчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"От где да знае Той, че някоя гадина
помия във пръстта за глината излял."
Това тук много ме докосна...Хареса ми!
Поздрав!
-
Отново силен стих, Пламене!
Радвам се, че си тук!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Да знаете как стоплихте душата ми!...
Прегръщам ви!