Двоен пламък

19 abr 2020, 8:12

Poesía » De amor

639 1 1

Двоен пламък

Вчера не беше денят.

Онзи ден...

И днес също.

Утре, може да се престраша -

сърцето ми вече не издържа.

Но няма ден -

Признавам.

Аз не спя.

Аз не искам да те нараня.

Но аз ужасно може би греша..

И в това е цялата ми мъка.

Но в тебе има светлина…

Океани

чистота и нежност

Но аз не мога да се спра.

Аз горя…

И душата ми е с двоен пламък.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.