19.04.2020 г., 8:12

Двоен пламък

944 1 1

Двоен пламък

 

Вчера не беше денят. 

Онзи ден...

И днес също. 

Утре, може да се престраша - 

сърцето ми вече не издържа. 

Но няма ден -

Признавам. 

Аз не спя. 

Аз не искам да те нараня. 

Но аз ужасно може би греша.. 

И в това е цялата ми мъка. 

Но в тебе има светлина… 

Океани

чистота и нежност 

Но аз не мога да се спра. 

Аз горя… 

И душата ми е с двоен пламък.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Radeva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...