19.04.2020 г., 8:12

Двоен пламък

946 1 1

Двоен пламък

 

Вчера не беше денят. 

Онзи ден...

И днес също. 

Утре, може да се престраша - 

сърцето ми вече не издържа. 

Но няма ден -

Признавам. 

Аз не спя. 

Аз не искам да те нараня. 

Но аз ужасно може би греша.. 

И в това е цялата ми мъка. 

Но в тебе има светлина… 

Океани

чистота и нежност 

Но аз не мога да се спра. 

Аз горя… 

И душата ми е с двоен пламък.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Radeva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...