16 feb 2019, 16:31

Двоен препек от вилямови думи 

  Poesía
737 5 6

В живота ми забързан – знак крайпътен –
по мене жълто куче ли пролайва?
Любов далечна погледа ли мъти,
или пък стърже в лепкав мрак трамваят?

 

Такъв ли – медна круша, плод обрулен,
такъв ли – безнадеждно непотребен –
аз рими ще редя под восък лунен, 
сред грозни думи да се будя лебед?

 

Но днес не чакам шум от бледа слава,
ни утре ще вървя по лесни знаци.
Сега в стиха ми нека се познаят –
които се размазват от овации.

 

Простете този изказ безпардонен!
Като канарче жалко не суфлирам.
За маскарад и маса неудобен –
възпявам ямурлуци и пастири.

 

Не чакайте удобно да се кротна –
ще гоня на съдбата всички хрътки!
Да стихна мога само – доживотно –
под цъфнали липи в една прегръдка!

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??