30 jun 2020, 22:58

Двойна доза

  Poesía » Otra
843 6 11

Днес наляла съм си двойна доза.
Не ракия, а отрова.
Дълго пих, не се напивах -
даже не загубих спомен.
Днес сама съм. Дълга маса.
Свещ беззвучно догорява.
Котката ме гледа странно,
даже спря да се протяга.
Вечерта е по-различна
и червилото е огън,
тишината е привична -
свикнах с нея да говоря.
Тя ще пие с мен до дъно,
после просто ще си легне.
Аз ще пия двойна доза -
много мъка, много тегне...
После всичко ще се случва
както всяко ново утро.
Хората ще се събудят,
аз ще си остана мъртва.

 

22.04.2020 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...