Двойна доза
Днес наляла съм си двойна доза.
Не ракия, а отрова.
Дълго пих, не се напивах -
даже не загубих спомен.
Днес сама съм. Дълга маса.
Свещ беззвучно догорява.
Котката ме гледа странно,
даже спря да се протяга.
Вечерта е по-различна
и червилото е огън,
тишината е привична -
свикнах с нея да говоря.
Тя ще пие с мен до дъно,
после просто ще си легне.
Аз ще пия двойна доза -
много мъка, много тегне...
После всичко ще се случва
както всяко ново утро.
Хората ще се събудят,
аз ще си остана мъртва.
22.04.2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
