11 feb 2024, 8:28  

Двойник

  Poesía » Otra
799 8 15

Денят е безпощадно ясен. 

Нощта будува до ранни зори.

Някакво загатнато щастие 

в душите иска да се примири. 

 

И утрото тръгва пак с лъчите 

на пробудените светли небеса!

Мълчат хоризонти с мечтите.

И уж вещаят библейски чудеса.

 

Фантастични митове,легенди

дишат трескаво,с фалшив захлас!

Летим екзалтирано,с кресчендо

върху крилете на вдъхновен Пегас.

 

Но настъпва неочаквана умора,  

преди да кацнем славно на върха.

И самотата шепне,без да спори:

шумът е нагъл двойник на страха.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за съвета и оценката, Юри!
    Е,тогава ще копирам Султан Сюлейман Великолепни, пък на мен ми прилича да съм автентичен!🤔😉🤣
  • Хубаво е, Стойчо! 👍
    Но ако е самота, поне да е с няколко момета. 😊
  • Благодаря за коментара, ИнаКалина!
  • "шумът е нагъл двойник на страха"
  • Благодаря за коментарите и оценките, Пепи и Жени!
    На върха живеят ветрове...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...