21 oct 2007, 12:51

Двойникът

  Poesía
631 0 10
Странно-непривично пламва моя огън!
Посипва ме като от кухня на магьосник.
Аз луда!? При моята смълчаност строга!?
Не, аз не съм! Изглежда някой двойник!

Вярно е, проклинам настоящето,
а бъдещето, ми навява непонятен страх!
Ех, миналото, глупаво и пропиляно,
в минутите, без капките любов и страст!

Грях, измислен си, по-истински от всякога!
О, сближение на земната любов с живота!
Във своето безсилие и бездуховност сякаш,
обричаме във безнадеждност и своя двойник!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка, Мариолче!
  • БРАВО за теб и двойника!
  • Замислящо и задъхано..
    Труден е пътя ни, да...

    Поздрав и усмивка.
  • Винаги имаме и втора природа...
    И я откриваме най-неочаквано.
    Поздравления!!!
  • Браво. Това стихотворение ми харесва, защото ми звучи познато, сякаш съм го преживяла по същия начин. Преживяла съм го.Познавам това чувство. Стихотворението ти е истинско, като живота.Браво.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...