Oct 21, 2007, 12:51 PM

Двойникът

Poetry

628 0 10

Странно-непривично пламва моя огън!
Посипва ме като от кухня на магьосник.
Аз луда!? При моята смълчаност строга!?
Не, аз не съм! Изглежда някой двойник!

Вярно е, проклинам настоящето,
а бъдещето, ми навява непонятен страх!
Ех, миналото, глупаво и пропиляно,
в минутите, без капките любов и страст!

Грях, измислен си, по-истински от всякога!
О, сближение на земната любов с живота!
Във своето безсилие и бездуховност сякаш,
обричаме във безнадеждност и своя двойник!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Много хубав стих!
Поздрав и прегръдка, Мариолче!

2007-10-21T22:38:25+03:00
Довереница (Дочка Василева)

БРАВО за теб и двойника!

2007-10-21T22:08:12+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Замислящо и задъхано..
Труден е пътя ни, да...

Поздрав и усмивка.

2007-10-21T21:35:15+03:00
Романтик (Христо Костов)

Винаги имаме и втора природа...
И я откриваме най-неочаквано.
Поздравления!!!

2007-10-21T17:50:02+03:00
дкф99 (Диди Ф)

Браво. Това стихотворение ми харесва, защото ми звучи познато, сякаш съм го преживяла по същия начин. Преживяла съм го.Познавам това чувство. Стихотворението ти е истинско, като живота.Браво.

2007-10-21T17:42:07+03:00