23 mar 2025, 10:04

Двубой

  Poesía
219 0 0

                                         ДВУБОЙ


Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи.

 

Промяната пулсира неистово в кръвта ни.
Мечтите ни замръзват от пошлите слани.
Преструваме се вечно на строги пуритани,
но нека се погледнем безстрастно отстрани!

 

Във Любовта се крие ключът към красотата.
Без страх ще ни отвори Тя всякоя врата
и ще докосне нежно пространството в душата,
дълбоко спотаено от всичко по света.

 

Накрая ще спечели  двубоя си пореден.
Ще пръсне цветове във сивия ни ден,
така ще осъзнаем пак марша и побѐден
в страха ни от живота, от нея победѐн.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...