23 mar 2025, 10:04

Двубой

  Poesía
223 0 0

                                         ДВУБОЙ


Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи.

 

Промяната пулсира неистово в кръвта ни.
Мечтите ни замръзват от пошлите слани.
Преструваме се вечно на строги пуритани,
но нека се погледнем безстрастно отстрани!

 

Във Любовта се крие ключът към красотата.
Без страх ще ни отвори Тя всякоя врата
и ще докосне нежно пространството в душата,
дълбоко спотаено от всичко по света.

 

Накрая ще спечели  двубоя си пореден.
Ще пръсне цветове във сивия ни ден,
така ще осъзнаем пак марша и побѐден
в страха ни от живота, от нея победѐн.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...