Двубой
ДВУБОЙ
Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи.
Промяната пулсира неистово в кръвта ни.
Мечтите ни замръзват от пошлите слани.
Преструваме се вечно на строги пуритани,
но нека се погледнем безстрастно отстрани!
Във Любовта се крие ключът към красотата.
Без страх ще ни отвори Тя всякоя врата
и ще докосне нежно пространството в душата,
дълбоко спотаено от всичко по света.
Накрая ще спечели двубоя си пореден.
Ще пръсне цветове във сивия ни ден,
така ще осъзнаем пак марша и побѐден
в страха ни от живота, от нея победѐн.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени