23 мар. 2025 г., 10:04

Двубой

221 0 0

                                         ДВУБОЙ


Не искаме, нали, посредствени стремежи?
Боли от суета, от завист и лъжи!
Животът ни оплита в ласкателните мрежи,
а съвестта ни, сякаш, все повече тежи.

 

Промяната пулсира неистово в кръвта ни.
Мечтите ни замръзват от пошлите слани.
Преструваме се вечно на строги пуритани,
но нека се погледнем безстрастно отстрани!

 

Във Любовта се крие ключът към красотата.
Без страх ще ни отвори Тя всякоя врата
и ще докосне нежно пространството в душата,
дълбоко спотаено от всичко по света.

 

Накрая ще спечели  двубоя си пореден.
Ще пръсне цветове във сивия ни ден,
така ще осъзнаем пак марша и побѐден
в страха ни от живота, от нея победѐн.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...