2 ene 2011, 2:18

Двубоят със смъртта

  Poesía
1.2K 0 0

 

ДВУБОЯТ  СЪС  СМЪРТТА

 

                                                Ако вярата е несломима,

                                                                дори смъртта е победима.

 

Когато кислородът не достига

и виждаш вече края на вселената,

през хаоса на мислите пристига

една любов и тя е... споделената.

 

Но устните ти даже не помръдват,

а искаш да ѝ кажеш толкова неща.

Искрите във очите ти помръкват...

безмилостно догаря восъкът в свещта.

 

Но в този миг са думите излишни,

че нямат нужда чувствата от преводач.

Ненужни са и догмите всевишни,

измислени за ролята  на строг пазач.

 

Вземи това, което не достига

от две протегнати към теб ръце,

разкъсай смъртоносната верига,

с подкрепата на влюбено сърце.

 

На силите с последния остатък

тръгни по моста, построен от любовта.

Когато стъпиш на брега оттатък,

остава само спомен... „Среща със смъртта”.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...