ДВУБОЯТ  СЪС  СМЪРТТА

                                                Ако вярата е несломима,

                                                                дори смъртта е победима.

Когато кислородът не достига

и виждаш вече края на вселената,

през хаоса на мислите пристига

една любов и тя е... споделената.

Но устните ти даже не помръдват,

а искаш да ѝ кажеш толкова неща.

Искрите във очите ти помръкват...

безмилостно догаря восъкът в свещта.

Но в този миг са думите излишни,

че нямат нужда чувствата от преводач.

Ненужни са и догмите всевишни,

измислени за ролята  на строг пазач.

Вземи това, което не достига

от две протегнати към теб ръце,

разкъсай смъртоносната верига,

с подкрепата на влюбено сърце.

На силите с последния остатък

тръгни по моста, построен от любовта.

Когато стъпиш на брега оттатък,

остава само спомен... „Среща със смъртта”.